Знаете ли, че… Любопитни факти за Клисурския манастир
Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий” е четвърти по големина в България и e действащ девически манастир?
Скътан е в северното подножие на Балкана, под връх „Тодорини кукли”, в китната долина на река Врещица. Основан е по време на Второто Българско царство през 13 в. (1240 г.) В първите дни на турското робство /1396г./ е опожарен и напълно унищожен. Опустялото място било наречено ,,Пустио манастир”. Местните християни запазили чрез предания жив спомена за светата обител. Така той се пренесъл през вековете.
През 17 в. на това място се заселили шестима монаси. Те искали да възстановят светинята. Точно тогава се надигнали бунтове в подкрепа на Чипровското въстание. Бунтовници от гр. Берковица се укрили в дървените колиби на монасите . Берковският бей чрез предателство разбрал и изпратил потеря да ги издири и накаже. Въстаниците видели отдалеч заптиите и се укрили по дебрите на Стара планина. Монасите останали на своя духовен пост и върху тях се излял гневът на поробителя. Били заставени да издадат бунтовниците, но те не извършили предателство. Поради това, турците жестоко ги наказали. Избили ги и след това на 100 м. от манастира ги изгорили. На мястото на кладата бликнал извор. Той в последствие се оказал целебен. Много хора с физически и душевни недъзи са получили благодатно изцеление, като са отпивали от водите на аязмото на шестимата монаси – Клисурски мъченици. Но това става не механично, а на основата на една дълбока вяра и чиста, сърдечна молитва към Бога. По-късно над извора израсли шест букови дървета по броя на монасите. Така и природата засвидетелствала за високата жертва в името на вяра, род и родина. С този момент се затваря една страница от историята на това място.
Градивният български дух и по-нататък не оставил в забрава спомена за този древен светилник. През 1869 г. млад духовник, на име архимандрит Антим, заедно с местни родолюбиви българи се заема с възкресяването на светата обител. На 33 годишна възраст, той за кратко време съзижда величествен манастир използва средствата, наследени от родителите си. Набира около себе си монашеско братство и полага основите на духовен живот, който не секва и до днес. Основава и първото в околността килийно училище само за момчета. Оттогава до сега множество игумени с монашеските братства са превели светата обител по историческия й път до наши дни. През 2002 г. манастирът отново се оглавява от монах с името Антим. По примера на първия игумен, той успява да събере монашеско братство и светата обител наново духовно се възражда. През 2008 г. тя получава статут на женски манастир. В него обитават шест монахини, предвождани от игумения – майка Таисия и с духовен наставник – архимандрит Антим. Така продължава достойното си съществуване и днес този древен „светилник”, който пръска духовна светлина.
В настоящи дни цялата обител е обновена и със своята духовно-притегателна красота се радва на голяма посещаемост. В центъра на манастира е прекрасният храм “св. св. Кирил и Методий”. За неговото благоукрасяване са се потрудили едни от най-видните български църковни творци. Долната част на иконостаса е дело на баща и син Фандъкови от Самоковската резбарска школа. Иконите на олтара са рисувани 18-19 в.,а стенописите по-късно. В манастирския двор е и летният параклис „Св. Николай Чудотворец”. Освен двете църкви, комплексът включва иконописно ателие, музей, 3 жилищни сгради, голямо стопанство и магерница. В иконописното ателие, в тишина и вътрешен мир, сестрите с месеци рисуват икони с природни материали. В музея се съхраняват важни реликви от историята на българската църква – личните одежди и вещи на Екзарх Антим І, както и много старинна църковна утвар.
Клисурският манастир заслужено е наречен “Духовната перла на Северозападна България”. Всяка година тук идват на лагер деца от цялата страна. Особено затрогващо е, че те участват в богослуженията или другите дейности в манастира и имат възможност да общуват с архимандрит Антим и сестрите монахини. Няма човек, който да не тръпне от желание при възможност да дойде в светата обител и да изпита чувството на тиха радост. Всичко тук е красиво, без да се натрапва, защото се прави за слава Божия, защото такъв е животът на монахините и монасите – праведен и в светлина – негаснеща и необикновена, дарена от Бога.
Подготви: Миглена Стаматова
