Какво мислят младите. Обзор от Летния младежки форум във Варна – 2018

Завърши третото издание на Летния младежки форум. Пет дни на интензивно общуване. Време, което няма да остане без следа за никого от участниците – и възрастни, и младежи. Запознанства, приятелства, пътувания, посещения на манастири и църкви, разговори с духовници, участие в богослужения, срещи с интересни личности, тренинги, игри, развлечения – всичко преживяно вече има своето място в нас. А останалото тепърва предстои – по желание на младежите след края на летния форум срещите ще продължат в Духовно-просветния център.

Обществото често е скептично към младото поколение, така е и в наши дни. Но от нашите срещи с младите хора сме на друго мнение. Споделяме своите впечатления от срещите с тях на отминалия форум. Темите за разговор бяха най-различни, но всичко започна с „Приятелството” – темата на конкурсното есе.

В наши дни хората си мислят че имат много приятели, само защото социалните мрежи дават възможност да се „сприятеляваме” с много и различни хора… Често пъти ни е трудно да разберем дали един човек наистина ни е приятел, или е с нас само защото има някаква изгода и просто ни използва. Точно затова хората са казали, че „приятел в нужда се познава”, защото, ако един човек наистина държи на нас и цени приятелството ни, той винаги ще е готов да ни подаде ръка, когато имаме нужда. Да наречеш един човек приятел, това не означава само да споделяте сходни интереси и вкусове. Означава, че можеш да му се довериш напълно. Знаеш, че това е човек, който никога не би те изоставил и винаги ще ти желае най-доброто. (М., 16 г.)

Доброто и истинското приятелство се гради с години. То се създава неусетно. Добър приятел не може да бъде всеки. В такъв може да се превърне човекът, на когото можем да се доверим изцяло и пред когото можем да бъдем себе си. Но ако в приятелството се намесят лъжи, предателство и обида, тогава всичко губи смисъл и приятелството изчезва. (Ж., 14 г.)

Истинското приятелство е, когато проблемите на приятеля ти стават и твои проблеми, и ги решавате заедно, и колкото и да се карате, след няколко дни най-много пак сте се събрали. Такъв приятел се намира случайно – ако трябва, ще го намериш, или той ще те намери, ако не трябва, няма да се случи. Няма точни думи, за да го опишеш, трябва да го усетиш – има хора с много добри качества, с които просто не се разбираш. (Г., 15 г.)

Истинското приятелство? Това е, когато имаш човек, на когото можеш да се довериш безусловно, такъв, който няма да те търси само когато му е изгодно. В житейските си ситуации доста често сме се сблъсквали с хора, които са търсели само ползата от друженето с нас. Искат да се възползват от нас. Това не бива да ни разочарова, напротив, по този начин ние по-лесно можем да разберем кои са истинските ни приятели и да отстраним фалшивите от живота си. (Д., 15 г.)

Може би не съм живял достатъчно, за да разбера кое приятелството е истинско, или не. Мога да кажа, че приятелите минават и си отиват в определени периоди от живота ми, а защо не ми остават приятели „приятелите”, макар че ги срещам всеки ден? Може би аз съм се променил? Имам нужда от някого, който да ме разбира, че в неделя няма да отида с него на плаж, защото ще ходя в храма, нали това е важно за мен. (Д., 14 г.)

Истинското приятелство се намира много трудно. Един истински приятел никога няма да те подмине в трудна ситуация, няма да говори зад гърба ти и т.н., а точно обратното, трябва да ти помага в трудни моменти, и не с цел да му върнеш услугата, защото ако не очакваш замяна, Бог ще те награди хиляди пъти по-добре от това, което си дал от себе си. (М., 14 г.)

Истинско приятелство означава връзка, а връзката е това, което ни кара да чувстваме някои хора по-близки и по-специални от други… Истински приятел означава сродна душа, неподправена искреност, разбиране, загриженост и безусловна обич. Истинският приятел се интересува от щастието ти. Той не би се отказал от теб, колкото и голяма да е кавгата ви, би се засмял и на най-глупавите ти шеги и ще бъде там, когато се нуждаеш от него. (З., 17 г.)

Понякога Господ ни среща с хора, които винаги ще бъдат до нас, но има моменти, в които се запознаваме с хора, които не разбираме, и с който се разделяме… „Истински приятел”… Това е да обичаш някого, колко обичаш себе си, и да му помогнеш винаги, когато има нужда. Не е задължително той да бъде от твоя град или да изповядва същата религия като твоята, ако е готов да те изслуша и да ти помогне… Приятелството може да бъде истинско или не, но ти винаги трябва да си готов да помогнеш на човек, нуждаещ се от тебе. Истинското приятелство се усеща и чувства, то не може да бъде описано с думи. (Л., 16 г.)

Какво означава „истинско приятелство”? Това не е въпрос, на който много хора се спират, за да си помислят над него. Всяко едно приятелство е истинско. Силно, но и слабо в различни аспекти. Някои хора просто не разчитат на това, да се доверят на някого лесно… но доста често има случаи, в които приятелите се раняват един друг и ги боли наистина силно, и се чувстват некомфортно и неприятно без човека, с когото са имали спор. Тези чувства не се пораждат току-така. Това са чувства изградени от безпрекословно доверие и привързаност към отсрещния човек. Смятам, че това би било достойно и правилно да се нарече „истинско приятелство”. (Н., 15 г.)

Всички искаме да общуваме с някого – приятели, родители, съученици, да бъдем разбирани и изслушвани. Цял живот трупаме опит, мъдрост и след десетки ситуации можем да разберем кои са нашите приятели. Истинското приятелство за мен е връзката между човека и Бога. Можем да бъдем предадени от хората, но не и от Бога… Когато човек има в себе си любов, чрез нея намира правилния път за общуване. Приятелството може да се разбира по различни начини. Може да е средство за общуване или помощ в беда. Например връзката между Св. Герасим и лъва. Той изважда трън от лапата на лъва и така опитомява животното… Приятелството е знакът на доверието. Истинските приятели се познават не по обещанията, а по жестовете и действията. (П., 18 г.)

Приятелството за мен е ценно отношение, което хората подценяват. То е връзка, върху която се гради нашият свят, изгубила смисъла и важността си. Може би заради това светът изглежда по този начин… Истинското приятелство се познава по сигурността, която вдъхва. Резултат е на нашето отношение към хората, връзка, която сами сме създали, не с която сме се родили. Истинското приятелство не може да бъде събрано в думи… Онова, което само вие знаете, и начинът, по който го пазите. (А., 15 г.)

В днешно време все по-рядко се намират истински приятели, хората са се привързали към материалното, искат да владеят все повече и повече, не са благодарни на това, което имат. Изстинала е любовта между хората. Според мен трябва още като деца да им се дава пример на нравствените християнски ценности и така да бъдат добри хора, пример за любов и уважение за всички. Така ще успеят в живота и ще зарадват Бога и всички хора около тях. (М., 16 г.)

В речника приятелство е отношение между двама души, дружба, но в настоящето тази дума има смисъл, но не и истинност… то се е превърнало във взаимно използване, запълване на време, мотаене, клюкарене и много други неща… Истинските приятели не се възползват от тебе. Те са само шепа от всички фейсбук приятели. Те не говорят зад гърба ти. Те ти помагат и дават рамо по всяко време. Интересуват се от теб и мнението ти… В приятелството е без значение дали си дете, или възрастен, а дали си истински, или използвач. (М., 16 г.)

Неслучайно съществува поговорката: покажи ми приятелите си и ще ти кажа какъв си. Освен семейството, в което се раждаме, най-близките ни хора са приятелите. Затова е важно да разбираш какво означава добър приятел… Истинското приятелство не е нещо, което може да се намери, а нещо което трябва да се изгради с усилия, положени и от двете страни. А най-добрият показател за искрени взаимоотношения е времето. Колкото повече време минава, толкова по-добре опознаваме хората около нас и преценяваме дали можем да ги наречем свои истински приятели. (А., 16 г.)

Източник: Аrhangel.bg