Митрополит Гавриил: Господ ни е заповядал да оставим децата да отидат при Него, защото могат по-непосредствено и без лицемерие да усетят истинската радост на Възкресението

До 17 март 2018 г. продължава приемането на детски и ученически творби, състезаващи се за награди в тазгодишото издание на синодалния Национален конкурс „Възкресение Христово”. Разговаряме с ръководителя на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за посланието и значението на синодалния конкурс.

ВЪПРОС: Ваше Високопреосвещенство, намираме се във Великия пост, предшестващ Празника на празниците Великден. В този контекст какво е Вашето послание към децата, учениците, родителите и учителите, съпричастни към Великденския конкурс на Българската православна църква?

ЛОВЧАНСКИ МИТР. ГАВРИИЛ: Великият пост, подготовката и очакването на най-светлия Християнски празник – Възкресението на нашия Господ Иисус Христос – несъмнено допринася за усещането ни за празничност на самия Великден като Празник на празниците. В този смисъл съпричастността на децата, техните родители и учители във Великденския конкурс на Българската православна църква ще допринесе за един истински празник на духовността и вярата, ще ги накара по-цялостно да осмислят и усетят радостта на Христовото Възкресение, радост, към която Господ призовава всички човеци.

ВЪПРОС: Конкурсът „Възкресение Христово” включва както темите за поста, самоограничението, жертвоготовността, изкупителните страдания и победата на Христа, така и за Божията любов и милост към човешкия род. Какво бихте казал на най-малките членове на нашето общество относно милосърдието и сторването на милост спрямо ближните?

ЛОВЧАНСКИ МИТР. ГАВРИИЛ: Хубаво е децата да знаят, че постът, освен време на самоограничения, е особено благодатно време за милостиня, за вършене на добри дела, с помощта на които очистваме сърцето си от страстите. Господ е благ и милостив и от нас, подражавайки на Христа, се изисква същото.

ВЪПРОС: Националният синодален конкурс „Възкресение Христово” е обвързан и с дългосрочната благотворителна кампания на Св. Синод „Деца рисуват за деца”…

ЛОВЧАНСКИ МИТР. ГАВРИИЛ: Редно е децата да се учат на съпричастност, на взаимопомощ, на жертвоготовност и времето на Великия пост и подготовката за празника, на който Христос е победил смъртта и е дарувал живот вечен чрез Своето преславно Възкресение от гроба, дава прекрасна възможност за това. Така децата имат възможност да растат и се развиват пълноценни личности и християни, да покажат своята любов към другия, към нуждаещия се, към ближния.

Най-добрите творби се предлагат на търг и с получените средства се купува медицинска апаратура, необходима за лечението на болни деца.

ВЪПРОС: Ваше Високопреосвещенство, защо е важно за децата и учениците да участват в конкурса на Св. Синод, да творят и мислят за Бога?

ЛОВЧАНСКИ МИТР. ГАВРИИЛ: Господ ни е заповядал да оставим децата да отидат при Него, защото те, чрез чистите си детски души, могат по-непосредствено и без лицемерие да усетят истинската радост на Възкресението, като чрез своите творби стават по-съпричастни към празника. По този начин децата се приобщават към Бога, доближават се до Него, до чудото на Възкресението и установяват лична връзка с Бога като Творец на всичко видимо и невидимо. Така по най-прекрасен начин децата могат да развиват своите дарби и таланти, дарувани им от Бога, и техните творби, изпълнени с много любов, носят радост на всички ни.

ВЪПРОС: Ваше Високопреосвещенство, кое е най-същностното и уникално послание на Възкресение Христово, което Троичният Бог отправя към хората от всички времена и в частност към съвременните деца?

ЛОВЧАНСКИ МИТР. ГАВРИИЛ: Апостол Павел ни подканя: радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. За нас, християните, няма по-радостно време от Пасха, когато Господ чрез Своето Възкресение ни дарува благодат и вечен живот. Чрез участието си в конкурса „Възкресение Христово” съвременните деца стават част от тази неземна радост, която е от тук за вечността.

Интервюто взе: Десислава Панайотова
Снимки: Ангел Карадаков, Д. Панайотова
Източник: Bg-patriarshia.bg