Митрополит Гавриил: Св. Синод на БПЦ има концепция за религиозното обучение в българските училища

Интервю на Яна Йорданова с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил за вестник „Монитор“ относно преподаването на вероучение в училищата, нравствеността и други обществени и църковни въпроси.

…

– Ваше Високопреосвещенство, децата в училище ще имат възможност да избират предмет „Религия“. Доколко това ще помогне на подрастващите да си изградят добродетели и да вникнат в тайнството на молитвата?

– Светият Синод на БПЦ има концепция за религиозното обучение в българските училища. Според нея се предоставя възможност на родителите да избират религия – православие, религия – ислям или светския нерелигиозен предмет „Етика“. По този начин децата, които ще изучават православие, ще бъдат много повече, защото в момента у нас броят им е под 1%. В Ловеч родителите на децата, изучаващи православие, открито говорят за положителното въздействие, което уроците оказват върху децата – те са по-различни, изражението им е благо, погледът е тих, поведението сдържано, мотивацията към ученето – висока, а отношението към другите – човешко. И ако човек преуспява в нравствеността, как няма да преуспява и във всичко останало. Той е трудолюбив, постоянен, честен, внимателен, разсъдлив и поради тези си качества, той се радва на успехи.

– Всъщност в много градове на страната има сформирани групи, което според образователното министерство показвало нуждата от религиозно обучение. Как си го обяснявате?

– Кой родител сутрин, оставяйки детето си зад училищните врата, не би желал то да бъде спокойно и весело там, да има съвестни и благочестиви другари. Детето всекидневно се изправя пред избора между доброто и злото, а когато порасне, ще трябва и то самото да възпитава своите деца.

– Ще бъдат ли обаче добре подготвени специалистите, за да преподават на децата и има ли нещо, което ви притеснява все пак?

– Въпросът с подготовката и подбора на специалистите е много важен. Децата трябва да усвояват високата нравственост на християнското православно учение. Техните преподаватели трябва да са професионално подготвени, нравствени, религиозни – православни хора.

– Възможно ли е в консуматорския свят, в който живеем, да не останем роби на материализма? Къде е мястото на духа?

– Езичниците в древността са били също роби на материализма, роби на страстите и греховния живот. С раждането на Господ Иисус Христос започва нова ера на висока, божествена християнска нравственост, появяват се светци, които със своя равноангелен живот, със своята любов към Бога и хората стават извор на жива вода, на жив пример за свят живот. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). С Неговата божествена сила хората и днес побеждават консуматорския егоистичен начин на живот.

– В периода сме на рождественския пост, след който ще посрещнем раждането на Спасителя. Кажете на какво може да ни научат тези дни и как да подходим правилно към поста? Възможно ли е изобщо да го спазваме в забързаното ежедневие, в което живеем?

– Постът е духовен и телесен. Телесният пост е необходим за духовния пост, който е по-съсредоточена молитва, внимание към своите мисли и чувства, борба с немощите и страстите. Такъв пост прави човека духовно по-силен, по-спокоен, по-мъдър и по-способен към всички полезни богоугодни дейности. Такъв човек бърза бавно, т.е. без стрес и напрежение изпълнява ежедневните си задължения.

– Не мога да не ви попитам за една друга тема, която предизвика реакции в обществото. Кажете, има ли разделение в Синода по отношение на въпроса за Украинската църква?

– Разделение имаше дотолкова, доколкото едни митрополити искахме да вземем решение по украинския въпрос, а други решиха да отложим разглеждането на въпроса за следващи заседания.

– Опасявате ли се от разцепление в православния свят, както се появиха такива твърдения?

– Разцеплението в православния свят е вече факт. Както много други архиереи, така и аз сме убедени, че ако Вселенският патриарх беше свикал Всеправославен събор, който да реши църковните проблеми в Украйна, разкол със сигурност нямаше да има. Но и сега не е късно да се вземе такова решение, защото Всеправославният събор е най-високият управителен орган в Едната света съборна и апостолска църква. Той има право и задължение да взима решения, особено в такива тежки кризисни моменти за църквата и неговите решения са канонични, задължителни за всички. Такъв пример от близкото минало е Всеправославният събор от 1998 г., с чиито решения разколът в БПЦ беше де факто прекратен.

– Влиза ли според вас българинът все по-често в църквата, търси ли опора в храма?

– Като цяло има тенденция българинът все по-често да търси опора във вярата в Бога, все по-често посещава църква, особено на големи празници и все повече християни почват да живеят църковен живот – което означава редовно посещение на църква и участие в тайнствата на църквата – най вече тайнствата Изповед и св. Причастие.

Също така децата благодарение на издаваната православна християнска литература, с която родителите се запознават, идват в църквите по празниците, като много от тях се причастяват. Случва се и децата да доведат своите родители в храма. Преди няколко години имахме случай в Ботевград, където едно момиче, възпитано в християнство, с голяма упоритост настояваше за въвеждането на изучаване на вероучение, което в крайна сметка с помощта на свещениците в града стана факт.

– Как обаче може да се реши проблемът с липсата на свещеници?

– Първо, това зависи от възпитанието на децата още от малки, за да има повече свещеници и монаси. Второ, ние се стремим да подобряваме условията за живот и обучение в двете семинарии – София и Пловдив, които са към Св. синод, за да спечелим доверието на родители, които да доверят своите деца и от които най вече се очаква да станат монаси, свещеници и богослови. Свещениците, които естествено имат семейства, за тях е важно да може да им се осигури някакво що-годе приемливо възнаграждение, тъй като в момента заплащането на свещениците е малко повече от минималната заплата в България.

В тази връзка сме благодарни на българския президент, правителство и парламент, които имат желание да подпомогнат Българската православна църква и другите официално регистрирани вероизповедания в България със субсидии, така че да можем да си позволим да назначаваме енорийски свещеници и в селата, което досега беше почти невъзможно.

Източник: Predanie.bg