Урок за Свети Тривелий с икона за оцветяване

Хан Тервел е роден около 657 – 660 година, преди разпадането на Стара Велика България и преди смъртта на хан Кубрат. Основателят на Дунавска България хан Аспарух загива в битка с хазарите. Властта поема синът му Тервел. Още в първите години от властването си новият хан се отличава като опитен стратег. След смъртта на хан Аспарух Дунавска България е все още неукрепнала държава. Ето, защо пред неговите наследници стояла тежката задача да съхранят и опазят новата си родина от всички опасности и врагове. С тази мисия достойно се справил, синът на Аспарух, Тервел. Той поел управлението през 700–701 година и управлявал 21 години.

Още с възкачването на престола хан Тервел се изправил пред сериозни проблеми. Византия, южната ни съседка все още не се била примирила с отнетите ѝ територии. Византийският император с всички сили се опитвал да унищожи младата Българска държава. Тервел искал да затвърди съюза между българи и славяни, защото славяните били верни съюзници в походите срещу византийците. С приобщаването на славяните Тервел се справил успешно следвайки политиката на баща си хан Аспарух.

Император Юстиниан II и България

През 685 год. на византийският престол се възкачва шестнадесетгодишният Юстиниан II последният наследник на династията на Ираклиите. Юстиниан II бил много жесток и деспотичен. Той пращал в затвора всеки, който му се противопостави, независимо от сана и годините. Населението ненавиждало императора и не го искало. Византийската империя е вътрешно и външно нестабилна.
През 695 год. пълководецът Леонтий (един от многото наказани) избягал от затвора, където е бил държан по заповед на императора. Той разбунвал жителите на столицата. Юстиниан II е заловен и жестоко наказан. Отрязват носа на сваления от престола император. Така получил прозвището “ринотмет” (носоотрязания). Детронираният владетел е заточен в Херсон, на Кримския полуостров. След десет годишно изгнание той успял да избяга. Укрил се в двора на хазарския хаган. Тук Юстиниян II сключил брак със сестра на хагана. Тя приема християнството. Дават ѝ името Теодора.

Византийски император Тиберий III се почувствал заплашен от създалите се обстоятелства. Ето защо поискал екстрадация на Юстиниян. Той обаче благодарение на съпругата си след близо десет годишно изгнание успял да избяга по море. Св. Теофан Изповедник свидетелства, че по време на плаването започва буря. Корабът на детронираният император акостирал в град Томи. Тук Юстиниян II решава да се свърже с българския владетел Тервел, за да потърси помощ. Отправя се към делтата на Дунав. Защо носоотрязаният император потърсил подкрепа и помощ от българския владетел Тервел? Дядовците им – Кубрат и Ираклий – били много добри приятели. Това давало надежда на Юстиниан, че молбите му за помощ ще бъдат чути от Тервел.

Сваленият от престола император изпратил, един от останалите му верни слуги на име Стефан при Тервел. Стефан пристигнал при господаря на България с молба да помогне на Юстиниян да си върне империята. В замяна на това обещал да даде на Тервел премного дарове, но не само това. Той казал, че му дава единствената си дъщеря за негова съпруга.

Надписите около Мадарския конник свидетествува, че Юстиниан II се помъчил да привлече на своя страна и „чичовците“ на Тервел –Куберовите прабългари от Македония. Преговорите с тях се провалили, защото македонските прабългари „не повярвали на носоотрязания император“.
Българският хан искал да запази дългогодишното приятелство между двете владетелски фамилии. Той дава клетва, че ще се подчинява на Юстиниян II във всичко и ще му помага. Детронираният василевс бил приет в българската столицата с голяма почит.

Ханът започнал да се готви за война. Св. Теофан Изповедник пише: „и вдигнал Тервел цялата подчинена нему войска от българи и славяни”. Според някои източници тя наброявала 15 000 човека. Навлизат във византийска територия през някой от източните старопланински проходи и достигат Месемврия (дн. гр. Несебър).
Виждайки многочислената войска местният управител Лъв (бъдещият император Лъв III) ги посреща дружелюбно. Предоставя им и 500 глави добитък за изхранването на българската войска. Походът продължава.

През 705 год. Хан Тервел и Юстиниян II стигат до столицата на Византийската империя, Константинопол. Тиберий II бил твърде изненадан. Тервел решава да демонстрира сила, разполагайки многобройната си армия на стан пред столицата. Избира стратегическо място – между Влахернския дворец и Херасийската порта, които са в северозападната част на града. По този начин можел да отблъсне нападение и по двата си фланга – както по суша, така и по море, откъм залива Златния рог. Три дни Юстиниан II безуспешно преговаря с противниците си. Тогава решава да използва хитрост. Разчитайки на сигурната българска подкрепа отвън, той тайно влиза в Константинопол през водопровода и успява да си възвърне трона. Столицата е превзета без сражение и без нито една жертва. Император Юстиниян II се настанява в двореца на Влахерните.

Юстиниян II приел хан Тервел в императорския дворец. Дава му титлата кесар, увенчал главата му с „кесарска корона, а раменете му покрил с императорска хламида”. След това двамата владетели седнали на специално изработени тронове и приели парада на войските си. И не само това в знак на благодарност василевсът дал дъщеря си Анастасия за съпруга на хана, а после го дарил с много дарове. В „Свидас” – византийска историческа енциклопедия, пише: „При император Юстиниан Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието. Самият Юстиниан, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци.” Помолили Тервел да постави на земята обърнат щита си, който използвал по време на войната и до него да постави камшика, с който управлявал коня си. Слугите на византийския император започнали да насипват върху тях пари докато ги покрият. После Тервел забил в земята копието си и започнали да застилат копринени дрехи докато издигнали висока купчина. Най-голямото богатство, което получава българският хан е териториалното разширение на България. Василевсът му подарява областта Загоре разположена на юг от Стара планина земите между Сливен, Ямбол и Черно море. Тази първа териториална придобивка има важно значение за българите, защото така държавата им имала вече излаз на море.

Само веднъж (в случая с Тервел) кесарската титла била отстъпена на чужде„странен владетел – друг подобен случай няма. Във византийския императорски двор тази титла стояла на второ място след императорската и била запазена за престолонаследника.

С получаването на титлата кесар хан Тервел станал най-достоен сред чуждите владетели в тогавашния свят Доказателство за това е откритият оловен печат в Истанбул с надпис „ Богородице, помагай на Тервел кесаря“. На лицевата страна на печата личи изображение на владетел, с дълги, спускащи се до раменете коси и островърха брада. Облечен е с ризница, има шлем на главата, в дясната си ръка държи копие, а в лявата – полукръгъл щит, върху който е изобразен конник, устремен срещу паднал на земята противник.

Хан Тервел не забравил войниците си. Напълнил кесии със златни и сребърни монети и им ги раздал като пръскал „с дясната си ръка злато, а с лявата сребро”. Според византийският дворцов етикет при срещи на важни личности се изисквало да се държат речи. Неизвестен византийски автор пише, че тържествата по повод повторното коронясване на Юстиниан II и обличането на Тервел в кесарска власт завършили с речи пред Златната базилика, която се намирала близо до църквата „Света София”. Титлата кесар, която получил българският владетел била втората по значение във Византийската империя след императорската. По този начин българският владетел получил законово право да владее получената територия.

След три години по неизвестни причини мирът между България и Византия бил нарушен. Юстиниан II обявява война на Тервел. Напада България по суша и море. През 708 год. византийски конни отряди преминали в Тракия и кораби на византийския флот дебаркирали край Анхиало (Поморие). Василевсът бил сигурен в победата си, но се оказал слаб стратег. Армията му се разположила на стан в полето пред Анхиало. Българските войски, които били скрити сред близките планински вериги видели, че лагера е неукрепен, а ромеите се пръснали да събират фураж. Тервел не се поколебал нападнал неочаквано. Летописците пишат, че българската войска се нахвърлила като зверове върху ромеите. Имало много избити, а останалите живи били взети в плен с конете и оръжието. Императорът успял да избяга с малка част бойци и се скрил в крепостта.Три дни българите дебнали останалият в Анхиало император.
Юстиниан II осъзнавал безизходното положение, в което е попаднал. Прерязал „жилите на коня си и заповядал на останалите да направят същото, качил се през нощта на корабите, отплавал тайно и пристигнал в столицата със срам.”
През 711 год. Юстиниан II отново е в критично положение. Армията му се разбунтувала. Военачалникът Филипик Вардан е провъзгласен за император. Юстиниан II и този път се обърнал за помощ към Тервел. Българският хан отново „склонил да му помогне“. Този път обаче изпратил войска, която наброявала само 3000 души. Събитията взели драматична насока – Филипик Вардан влязъл в столицата и бил признат за император. Приближените на Юстиниан били привлечени на страната на новия император. На българите обещал да осигури свободен достъп на север, за да се приберат в родината си безпрепятствено, а Юстиниан II бил обезглавен.

За две години в Константинопол се сменят трима императори. Хан Тервел се възползвал от това. През 712 год. тежковъоръжената българска войска прониква във византийска територия. Българите стигат до Босфора и до самите „Златни врати” на Константинопол. После преминават през цяла Тракия като вземат много плячка и се завръщат победоносно в столицата Плиска.

Византийският император Теодосий III (715-717 год.) виждайки неустойчивостта на Византия се вижда принуден да започне преговори за мир. През 716 год. договорът е подписан. Това е една голяма победа за Тервел. Византия отстъпва нови територии на България. Задължава се да плаща годишен данък от пурпурни одежди и червени кожи на стойност 30 литри злато, които се равнявали на около 22 000 златни номизми. Ще попитате защо пък точно червени одежди? Червеният цвят бил запазен цвят за византийският император и неговото семейство. Технологията за производството на тези одежди представлявала държавен монопол и била пазена в дълбока тайна. Според този договор двете държави трябвало да си оказват взаимопомощ в случай на опасност.
Участие на българите в арабско-византийския конфликт от 717 – 718 г.

В началото на VIII в. хан Тервел и българската армия, изиграват важна роля в събитие с епохално значение. На територията на Европа са формирани три държави – Франкската, Източната римска империя и България. В Близкия изток разпръснатите арабски племена оформят единна държава, Арабският халифат. Тази държава, изповядва исляма. Тя започва да изпълнява повелята на пророка Мохамед и законите на корана – да наложи исляма в целия свят. Започват свещена война и ислямизирането на всички народи.

Първият опит това да стане е направен в периода 674-678 година, малко преди основаването на Аспарухова България. Константинопол е обсаден. Завладяването му би означавало отваряне на вратите към Европа. Арабите били отблъснати с тежки загуби, но Византия и халифатът били наясно, че конфликтът не е приключил.
За броени десетилетия Арабският халифат се превръща в огромна държава. Ислямизирани са много народи. Арабския халифат завзема огромни територии от Индия, Сирия, Персия.

Християнската цивилизация е изправена пред една огромна, невиждана до тогава армия. Арабите атакуват Стария Континент през двете му врати – проливите Гибралтар и Босфора. През 712 г. войските им нахлуват в Европа през Гибралтар. Успяват да пробият и владеят 8 века днешна Испания и част от Южна Франция.
През 717 год. арабските пълчища се завърнали под стените на столицата още по-многобройни. Християнската цивилизация е изправена пред невиждана до тогава заплаха. Огромна арабска армия прекосява Мала Азия и напада Константинопол по суша и море. Предводител е Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Византийската столица, Константинопол, е обсадена. Византия е на колене. Оцелелите хроники говорят за 180 000 сухопътна армия от над 80000 конници и 100 000 пехотинци по суша и 2000 кораба по вода.

Началните опити на арабските кораби да проникнат в пристанищата на Константинопол били отблъснати. Въпреки това градът оставал напълно изолиран и било въпрос на време запасите в него да свършат.
В двора на хан Тервел пристигат пратеници на византийския император, молещи за незабавна военна намеса. Българският владетел осъзнавал заплахата и за своята държава, ако падане Константинопол. Събира армията си и тръгват. След няколко месеца 50 000 български войни пристигат пред столицата на империята. Константинопол е обречен. След дългата обсада падането му е вече въпрос на дни. Провизиите в крепостта са изчерпани. Отчаянието им е пълно. Изтощените защитници на града очакват с ужас последния щурм на арабите и се готвят да умрат като мъченици за Христовата вяра.
Но се случва чудо. Войните, които са на стража на крепостните стени започват да крещят с пълна сила: „Христос Ника!” (Христос побеждава!). Народът е учуден, какво се случва? Виждат по хълмовете стройните редици на българската конница, която се разгъва в боен ред и атакува арабите. Разузнавателните отряди, които са извън лагера са избити.

Предводителят на арабите, Маслама, скоро се убедил, че българската конница е опасен противник и заповядал да се построят укрепления и от западната част на арабските лагери. На изток пък бил Константинопол и така арабската армия се превърнала от обсаждаща в обсадена. Зимата скоро дошла. Арабите нямало от къде да се снабдят с храна и дърва. Българите прерязват пътищата им, които водят към корабите за снабдяване с провизии. Избиват всеки опитал се да се измъкне оттам продоволствен отряд. В лагера настъпва глад и мизерия. Хронистите пишат, че арабите изяждат всичко, което може да се яде – тревата, листата от дърветата, кожите от въоръжението си. Михаил Синайски пише, че гладът така ги притискал, че търсели дребни камъни, изяждали ги, за да утолят глада си. Изяли сметта на корабите си…Въпреки това от глад измрели десетки хиляди души, без да влизат в бой. При това положение единствената надежда била да се нанесе съкрушителен удар на заключващия обръч на българите от запад и така да се отвори пътят към провизиите. Едва дочакали пролетта и една година след обсадата на Константинопол(през 718 год.) отчаяните араби предприемат последната атака.

Тук обаче хан Тервел включва в действие тежката си конница, която ги връхлита с цялата си сила. Настъпила поголовна сеч, която решила изхода на обсадата. Българските войни буквално размазва противника. Макар да губят битката, арабите не се предават, защото до този момент те не са били никога побеждавани. Това усещане за непобедимост им изиграва лоша шега. За жертвите, дадени от арабите, имаме запазени три източника. Според тях българите избиват 33 000 арабски нашественици, като за близо 10 000 хронистите твърдят, че са убити от стрела в окото. Малкото оцелели араби успели да стигнат до корабите си. Тук обаче голяма част от тях намират смъртта си. Сред морето ги застига силна буря, която потапя много кораби. От 200 000 войни, тръгнали да завоюват християнския Константинопол, едва 5000 успяват да се доберат до халифата. Така окончателно рухва надеждата на халифата да подчини Византия, а след това и цяла Европа.

Хан Тервел е най-великият владетел за времето си. За тези героични дни има хроники от Близкия изток, Източната империя и Западна европа. Ханът и българската войска спасяват континента ни от ислямизация. Битката при Константинопол е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българската войска спира арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а хан Тервел е наречен „спасителят на Европа”. Така непряко нашите прадеди осигурили развитието на европейската цивилизация до наши дни!