Урок за укротяване на морската буря от монахиня Валентина

Човек е слаб да се бори с природните стихии. Разрази ли се силна буря, която ломи вековни дървета, той търси заслон да се скрие. Животът е в голяма опасност, ако това се случи сред морската шир и особено нощно време. Тогава става страшно. Кой може да помогне на изпадналия в беда?

Така станало веднъж и с апостолите, когато отплували с кораба на отсрещния бряг на Генисаретското езеро. Те били сами, защото Христос не тръгнал с тях, а останал да се помоли на планината.

Настъпила мрачна нощ. Задухал силен вятър и над езерните води забушувала страшна буря. Корабът се мятал сред вълните като малка черупка. Апостолите се изплашили. Имало голяма опасност да загинат.

Изведнъж видели да върви по вълните Христос като по сухо. Отначало помислили, че виждат привидение, но постепенно Го познали. Като видял колко много са изплашени, Спасителят ги успокоил с думите:

– Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

Апостолите се зарадвали и останали поразени от необикновената гледка. Този, Който сътворил небето и земята, сушата и морето, имал власт над природните стихии. Най-възторженият от апостолите Петър извикал:

– Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!

– Ела! – насърчил го Христос.

Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към своя Учител. Но след няколко крачки се разколебал от силното водно вълнение. Вярата му намаляла и той започнал да потъва. Изплашен извикал:

– Господи, спаси ме!

Христос се приближил до него, подал му всемогъщата Си десница и му казал:

– Маловерецо, защо се усъмни?

Двамата влезли в кораба. Тогава мигновено бурята утихнала и настанала голяма тишина. Всички ученици се поклонили на своя Учител и изповядали:

– Наистина Ти Си Син Божи!

Животът прилича на бурно развълнувано море. Човек е като един малък кораб. Той пътува към небесното отечество, но често изпада в беди. Неговият ближен е слаб и невинаги може да му помогне. Тогава трябва да търси помощ от Господ Иисус Христос, Който е силен винаги да му помогне.

Въпроси:
Защо Иисус Христос не отпътувал заедно с учениците Си?
Какво се случило през нощта?
Защо свети апостол Петър започнал да потъва?
Как го избавил Христос и какво му казал?
Кога утихнала бурята?
Какво направили апостолите след чудесното си спасяване?

Домашно:

Отговорете на следните въпроси:
Като тръгвате на път, прекръствате ли се?
Като изпаднете в беда, молите ли се?
Кого най-често призовавате в молитва?
Като се избавите от беда, благодарите ли за небесната закрила?

С небесна закрила

Пет момчета от малко балканско градче бяха една сговорна дружина. Те не пилееха парите на родителите си за скъпи курорти и празни развлечения по улиците, а през лятната ваканция си организираха отдих на свои разноски.

Най-голям беше Илия. Той ги ръководеше и те го слушаха. Братчето му Вихрен беше на седем години, но и него включиха, защото беше послушен и помагаше, доколкото може, на общото дело.

Сутрин с раници на гърба потегляха към планината. Преди да тръгнат, всички се прекръстваха и с молитва търсеха небесна закрила. Планината носи изненади и през лятото.

По пътя разговаряха за светиите, чиито имена носеха. Призоваваха ги в молитва като техни небесни покровители. Вихрен не беше доволен от името си, защото не е на светия. Брат му се пошегува:

– Вихрен, като се извие вихър в планината, на кой светия ще се молиш да те закриля?

– На моя Ангел пазител. Той е сигурен, защото винаги е над мене – отговори остроумно малкият Вихрен.

Спираха се в някой живописен кът. Там прекарваха цял ден, но не в безделие. Те знаеха, че бездействието развива леността, а тя води след себе си всички пороци.

Изработваха малки къщички за горски птици и ги слагаха високо по дърветата. Вихрен беше малък за такъв труд, но той си намираше друга полезна работа. Береше горски плодове, измиваше ги на извора и трапезата ставаше по-богата. Събираше съчки и подреждаше огнището. А каква вкусна чорбица готвеха големите момчета от всички видове зеленчуци! Ястията по ресторантите нищо не струваха пред нея.

Веднъж се роди една нова идея. Реката през горещото лято много намаляваше водите си. Можеше спокойно да се преминава. А на едно място в широкото ѝ корито имаше нещо като островче, обрасло в зеленина и храсти. Решиха да си направят там един разкошен палат. То стана всъщност една малка беседка. Много беше хубава. Там се хранеха, там работеха, а малкият Вихрен цял ден притичваше бос през водата и снабдяваше дружината с всичко необходимо.

Но един ден се случи нещо неочаквано. Изведнъж реката придойде. Образуваха се почти изведнъж вълни от мътни кълба. Нямаше капчица дъжд. Чудеха се, а не поглеждаха към планинския връх, който беше целият покрит с черен облак. Там бе валяло проливен дъжд.

Когато забелязаха това, вече беше късно. Те не можеха да напуснат островчето. Останаха, но нивото на водата се покачваше бързо. Имаше опасност да загинат. Разтравожиха се, Вихрен се разплака. Илия запази самообладание.

– Приятели, сами сме тук. Няма кой да ни помогне. Само Бог може да ни спаси по чудо. Хайде на молитва!

Всички се прекръстиха и казаха молитвата “Отче наш”, която знаеха наизуст. След това всеки се помоли на своя небесен покровител. През сълзи Вихрен призова своя Ангел пазител.

Накрая всички отправиха обща молитва към Майката Божия. Те и друг път при опасност са получавали Нейната бърза помощ. Знаеха, че Тя е много милостива.

Като привършиха и се огледаха, видяха край брега по черния път да върви лека кола. Някои бързаха да се приберат в града, за да не ги настигне дъждовната буря. Всички махаха ръце, хората ги видяха, но с още по-голяма скорост се отдалечиха.

Скоро след това пристигна помощ. Водата вече беше навлязла в беседката. Спусна се летяща стълба. Илия нареди да стъпи на нея най-смелото дете и да се държи здраво. Излезе благополучно на брега. Идваше реда на Вихрен. Той трепереше от страх. Не забрави да се прекръсти, преди да стъпи на стълбата. И той се спаси. Последен излезе Илия.

Чудото стана. Не беше случайно, че оттам мина кола и добрите хора помогнаха. Спасението дойде с небесната закрила на Майката Божия, Ангела пазител и светиите, които бяха призовани в молитва.

По тяхното застъпничество Господ Иисус Христос, Който е Господар на стихиите, спаси добрите деца от водната стихия.