Урок по притчата за Блудния син на монахиня Валентина с икона за оцветяване

Припадне ли мъгла, пътникът може да се заблуди и дори да се изгуби. Той е в опасност от диви зверове, а може лесно да се подхлъзне и да падне в дълбока пропаст. При тези трудни условия, ако успее да открие пътя и се прибере в дома си, той е щастлив.

Така става и с душата. Когато грехът замъгли ума, човек изпада в заблуда. Ако отрезвее, ще се завърне при Бога и доброто, и ще се спаси. За тази опасна заблуда Христос казал притчата за блудния (непокорен) син.

Един богат човек имал двама синове. По-малкият си поискал дяла от имота, който му се пада. Намислил да живее на своя воля, свободно. Това много натъжило бащата. Но непокорният син взел всичкото си наследство и заминал за чужда страна. Там се отдал на разпътен живот и го пропилял.

В тази страна настанал голям глад и той се принудил да пасе свините на един богат човек. Доволен бил да яде от храната им, но и това не му давали. Като изпаднал в такава беда, той си спомнил за бащиния дом. Там работниците имали в изобилие хляб, а той умирал от глад.

Размислил и решил да се върне. Само жалки дрипи останали от скъпите му дрехи. Бос и гладен, наближил бащината къща. А неговият баща не преставал да го чака. Още отдалече го познал и се затекъл със старческите си сили да го посрещне. Прегърнал го и го целунал.

– Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син – казал той.

Бащата от радост не му отговорил, а веднага наредил:

– Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му. Заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.

В притчата се казва, че когато непокорният син размислил в какво жалко положение е изпаднал по своя вина, “дошъл на себе си”. Преди това грехът толкова замъглил мисленето му, че не съзнавал какво прави. Той изглеждал като слабоумен, глупав. Когато отрезвял обаче, умът му станал друг, способен да мисли разумно.

Прави впечатление и всеопрощаващата бащина любов. Бащата веднага наредил да сложат на завърналия се син пръстен на ръката, което означава, че му връща достойнството на негов син. Не му поискал сметка защо е постъпил безсърдечно или защо е пропилял това, което е събрано с много труд. Стигало му, че любимият син се завърнал разкаян.

Духовният смисъл на тази притча е много дълбок. Бащата – това е нашият небесен Отец, а блудният син – каещият се грешник. Всеки от нас прилича на блудния син, когато наруши някоя заповед. Тогава се пропиляват даровете, които Бог ни дава (здраве, сили, способности). И идва най-страшното – духовното обедняване.

Връщането у дома, при бащата, означава завръщането в Църквата при Бога чрез покаянието.

Въпроси:

Кое замъглява ума на човека?
Лесно ли идва отрезвяването от заблудата?
Разкажете притчата за блудния син.
Посочете нейния скрит духовен смисъл.
Спомнете си постъпки, с които сте били непокорни синове на Бога.

Домашно:

Разкажете писмено с какви постъпки днес младите хора стават “блудни синове”. Опишете нещастното им положение.

Завръщане

Единствено и любимо дете на родителите си беше Иоан. Наричаха го галено Йонко. С това име остана известен в малкото село, където растеше. Възпитан от малък във вярата, той беше послушен и редовно посещаваше храма заедно с родителите си.

Много обичаше празниците. Научи се да пали кандилото пред домашния иконостас и редовно се молеше. А в църква бързо запамети някои молитвени песнопения, защото имаше добър музикален слух. Обичаше вечерните богослужения и започна да участва в тях. Тихата светлина в храма го вдъхновяваше и той пееше, макар и по детски, много сладкогласно. Това умиляваше молещите се.

Като порасна, родителите решиха да му дадат музикално образование. И той имаше голямо желание. Потрудиха се добри хора и го изпратиха да учи в чужбина.

Раздялата с родния край и близките беше трудна. Страдаха и родителите, които оставаха сами. Йонко ги утешаваше, че като завърши, ще се върне при тях.

Но не стана така. Той успяваше бързо и пред него се разкри нов свят. Завърши и му предложиха работа. Това го поласка и той забрави обещанието си. Но имаше нещо по-лошо. Печелеше много пари и се отдаде на волен живот в големия чужд град.

Пилееше парите си по увеселителни заведения и дори не се сещаше да изпрати на родителите си, които вече остаряваха и не можеха да се трудят. Така пропиля младостта и силите си. Забрави и чистата си вяра в Бога. Попадна под влияние на чужди философски учения. Тръгна по кривия път на духовната заблуда. За се покаже, че не е просто селянче от една малка страна, подражаваше на заблудите, тогава модерни.

Така Йонко пропадна напълно. Душата му се изгуби в мъглата на светски удоволствия и безверие. Но успехът, парите и славата не го направиха щастлив. С всеки изминат ден ставаше все по-мрачен и по-мълчалив. Душата му заболя сериозно.

Една лятна привечер седна на скамейката в парка за отдих. Почувства се много самотен. Дочу биенето на градския часовник, един, два, три пъти… Неволно потрепна. Спомени от изминатия път в живота се тълпяха в мисълта му. Усети, че мъглата в душата му започва да се разсейва. Слънцето изгря, когато те го отведоха в родния край.

Ясно дочу звъна на камбаната на селската църква. Този примамливо сладък глас затопли измръзналата му душа. Потопи се в нещо много мило, но изгубено вече. Вън падаше вечерен мрак, а той не ставаше от скамейката.

Откри един нов, но най-верен път в своя объркан дотогава живот. Реши да се завърне. И още на другия ден тръгна с нови мечти, които ту изгряваха, ту се губеха зад облаците на изминалото време.

Пристигна морен и ето родният дом изгря пред него. Сърцето му заби тревожно. Бутна малката портичка, но тя прогнила, едва проскърца. Дворът беше в бурени. Едва откри калдъръмената пътека. Влезе в стаята, любимата стая с иконостаса, но там нямаше никой. От мъка по своето чедо родителите му рано се преселиха във вечния живот.

Остана покрусен. Почувства се много виновен. Ще му простят ли греха! Прекара една тревожна нощ. Сутринта, когато удари църковната камбана, тръгна за храма. А той беше същият, топъл и тих. Прие го ласкаво, така както баща приема своя блуден син.

Падна на колене пред образа на Спасителя. В молитва принесе разкаяние за всичките си грехове. Сълзи, които от дете не беше проливал, измиваха душата му.

Потърси стария свещеник. Сподели в изповед мъката си, а той бащински го успокои:

– Йонко, Бог прости на разкаялия се разбойник. И на тебе ще прости. Той се радва на една разкаяла се душа повече, отколкото на 99 праведни.

– Започвам нов живот, отче – каза решително Ионко и го изпълни.

Поправи дома, сложи пак иконостас в стаята, а на масата пред него снимките на своите скъпи родители.

Всеки ден се молеше за техните души и се каеше за стореното. Завърна се “при себе си”.

От прочут певец в далечна чужбина стана певец в родната селска църква, която се пълнеше с богомолци. Пеенето му вълнуваше дълбоко, защото беше пропито от покаянието на един завърнал се разкаян грешник.