Урок на монахиня Валентина за празника Петдесетница

Урокът на монахиня Валентина е предназначен за деца в начална форма на обучение и е предавам в неделни училища.
Можете да видите целият разказ, без наша редакция в тази статия.

„Детето е тъжно и много често самотно, когато баща му е заминал далече по работа. То брои дните и месеците, докато той се завърне. Мечтае да го помилва, да го поведе за ръка. Тогава ще се чувства спокойно, силно и много радостно.

Както детето, така и възрастният човек е слаб без небесната Божия закрила. Само със свои сили и в дребните дела е безпомощен. Така и учениците на Христос след Възнесението се чувствали слаби. Затова с нетърпение и с голяма надежда очаквали обещания Утешител – Дух Свети. И той дошъл и не само ги утешил, но ги обдарил с големи дарове.

Изминали десет дни от Възнесението. Било неделя. Иерусалим бил препълнен с хиляди поклонници поради големия старозаветен празник Петдесетница.

Апостолите заедно с Майката Божия и други верни мъже и жени, на брой 120 души, се събрали рано сутринта на молитва в една голяма горница. Неочаквано просторната стая се изпълнила с шум, като от силен вятър. Огнени езици се спуснали над главите на Христовите ученици. Тогава те се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на чужди езици, които никога до този момент не знаели.

Това чудесно събитие било забелязано от много хора и новината обходила улиците и площадите на града. Тълпи народ се събрал пред къщата, за да научат какво се е случило. Чудели се как египтяни, араби, гърци слушали всеки своя роден говор.

Тогава апостол Петър започнал да говори за спасителното дело на Христос, Когото евреите разпънали. Проповедта му била толкова пламенна и убедителна, че броят на повярвалите бързо се увеличавал. Същия ден се кръстили 3000 души.

Понеже на празника Петдесетница слязъл Дух Свети и се кръстили много християни, този ден се счита за рожден ден на Църквата. Под църква се разбира не само сградата, а и обществото от вярващи.

И сега в Православната Църква слиза Дух Свети и вярващите получават Божията благодат. Това става чрез извършване на различните тайнства от свещениците. Има много религиозни сектантски общества, които наричат църкви, но те нямат ръкоположени по приемственост от Христа до днес свещеници. При тях Дух Свети не слиза и те са безблагодатни. Затова Православната Църква е свята и спасителна.

Въпроси:

Къде били апостолите в деня на старозаветната Петдесетница?
Как се установила новозаветната Петдесетница?
Опишете чудото със слизането на Дух Свети във вид на огнени езици.
Какво въздействие оказала пламенната проповед на апостол Петър?
Защо Петдесетница се счита за рожден ден на Църквата?

Домашно:

Научете текста на песента:
Молитвени лъчи
Щом вляза в храма и свещица
запаля пред светия лик,
в душата ми една искрица
трепти, трепти, припламва в миг.
Следя църковната молитва
и нещо много светло в мен
се ражда и високо литва,
духа си чувствам възроден.
И всички хора ми са мили.
Личи по ведрото лице.
Лъчи добри преобразили
са в храма моето сърце.

Спасителният кораб

Марина беше просветено християнче. На имения си ден извършваше първо най-важното. Отиваше в църква да се помоли на великомъченица Марина и да изпроси от нея небесна закрила. После празнуваше весело. Поканваше другарчетата си и ги черпеше със сладкиши, които майка ѝ приготвяше специално за нея. Без молитва празникът нямаше духовен смисъл, а тя носи име на светица. Помнеше думите на майка си, че именият празник на тези, които не се сещат да се помолят на своя небесен покровител, прилича на красива ваза, в която няма уханни живи цветя.

Веднъж в разговор сподели:

– Мамо, като вляза в храма Божи и се прекръстя, усещам, че ми идват много добри мисли. А когато запаля свещица, в душата ми става толкова светло, че започвам да обичам всички хора. Забравям кои деца са ме обиждали.

– В светия храм невидимо слиза Дух Свети и пречиства душите – обясни майка ѝ, а Марина продължи:

– Невидими лъчи ме огряват и ме правят много добра. А когато поднеса цветче на иконата и я целуна, нещо затопля душата ми.

– Това се казва благодат Божия. Пази сърцето си чисто, защото грехът е преграда за нейните топли лъчи.

Като разбра майка ѝ, че Марина е усетила Божията благодат, която се излива в храма, обясни с пример какво представлява светият храм. Тя сравни светата Православна Църква с кораб, който никога не претърпява крушение. Той плава в морето на живота спокойно и стига сигурно до брега на вечния живот. На това Марина възрази:

– Мамо, аз съм чувала, че и големи кораби се потопяват в океана, когато се появи силна буря. Учителката ни каза, че имало ледени планини, които идвали от Северния океан. Те потопявали и най-големия кораб, когато го срещнат.

На това майка ѝ даде много точен и сериозен отговор:

– Марина, корабът на светата Църква не може никой да потопи, защото неговото знаме е Кръстът Христов, от който бягат злите сили. А знаеш ли кой е Капитанът на този кораб?

– Не, не зная.

– Капитанът е самият Христос, който победи злото и смъртта. Моряците са ангелите и светиите, на които се молим. Пътниците сме ние, вярващите.

– Колко е хубаво, мамо, че сме в този спасителен кораб – възкликна Марина. – А има ли хора, които са извън него?

– Има. Това са тези, които не са кръстени.

– Мамо, Иринка не е кръстена. Аз ще ѝ обясня това и ще я помоля да се кръсти. Тя е много добра.

Помълча Марина, досети се за нещо много важно и добави:

– А Светла е кръстена, но не е добра. Тя се кара с всички деца и дори обижда баба си. Какво ще стане с нея? Държат ли в кораба на Църквата такива деца?

– В кораба на Църквата има свещеници, на които е дадена власт от Христос да опрощават греховете на тези, които искрено се разкайват.

– Това е много радостно. Аз ще помоля Светла да се изповяда и да стане добра. Ще я каня с мене да идва на църква, за да огряват в храма душата ѝ добрите лъчи на Дух Свети.

След това Марина загрижено запита:

– А който остава в кораба, но не се разкайва за греховете си, какво става с него?

– Той е там като един болен човек. Може и да умре и душата му няма да наследи вечния живот.

От личен опит и от беседата с майка си Марина още веднъж се убеди колко спасителна е светата Православна Църква и колко важно е по-често да се посещава светия храм, където душата се окъпва в Божията благодат.“