Жените мироносици – първи вестители на Възкресението
Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал „личба“ от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че „личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона“ и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: „както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40). „Син Човечески“ Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.
Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.
Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:
Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“.
Това като чули двамата – Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.
Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: „и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили“ (Йоан 20:13).
„Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: „Марийо!“ И тя стреснато вдига поглед и казва: „Равуни!“, което значи Учителю.
Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.
Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея – радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.
Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: „Христос воскресе!“ На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.
Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.
ИЛЮСТРАЦИИТЕ СА ОТ КНИГАТА“МАЛКИЯТ ИКОНОПИСЕЦ“-ИЗДАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ „ГЪЛЪБ“,БРАТСТВОТО НА МЪЖКА ОБЩЕЖИТЕЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ“СВ.ИОАН РИЛСКИ“с.Скрино-Руен.
